самозадоволеше

Речник на българския език

1. самозадоволеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самозадоволеше е производна форма на самозадоволя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самозадоволеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самозадоволеше е производна форма на самозадоволя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).