самозадоволели

Речник на българския език

1. самозадоволели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самозадоволели е производна форма на самозадоволя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самозадоволели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самозадоволели е производна форма на самозадоволя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).