самозабравяло

Речник на българския език

1. самозабравяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозабравяло е производна форма на самозабравям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозабравяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозабравяло е производна форма на самозабравям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозабравяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

самозабравяло е производна форма на самозабравям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самозабравяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозабравяло е производна форма на самозабравям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).