самозабравял

Речник на българския език

1. самозабравял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозабравял е производна форма на самозабравям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозабравял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозабравял е производна форма на самозабравям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самозабравял — мин. деят. св. прич. м. р.

самозабравял е производна форма на самозабравям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самозабравял — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозабравял е производна форма на самозабравям (мин. деят. несв. прич. м. р.).