самозаблудяло съм

Речник на българския език

1. самозаблудяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самозаблудяло съм е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).