самозаблудил си

Речник на българския език

1. самозаблудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозаблудил си е производна форма на самозаблудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самозаблудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозаблудил си е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).