самозаблудило е

Речник на българския език

1. самозаблудило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозаблудило е е производна форма на самозаблудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозаблудило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозаблудило е е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).