самозаблуди

Речник на българския език

1. самозаблуди — мн. ч.

самозаблуди е производна форма на самозаблуда (мн. ч.).

2. самозаблуди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самозаблуди е производна форма на самозаблудя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. самозаблуди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самозаблуди е производна форма на самозаблудя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. самозаблуди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самозаблуди е производна форма на самозаблудя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. самозаблуди — повелително наклонение, ед. ч.

самозаблуди е производна форма на самозаблудя (повелително наклонение, ед. ч.).