саможертвало

Речник на българския език

1. саможертвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саможертвало е производна форма на саможертвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саможертвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саможертвало е производна форма на саможертвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. саможертвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

саможертвало е производна форма на саможертвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. саможертвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

саможертвало е производна форма на саможертвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).