саможертвала

Речник на българския език

1. саможертвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саможертвала е производна форма на саможертвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саможертвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саможертвала е производна форма на саможертвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. саможертвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

саможертвала е производна форма на саможертвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. саможертвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

саможертвала е производна форма на саможертвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).