саможертвал

Речник на българския език

1. саможертвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саможертвал е производна форма на саможертвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саможертвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саможертвал е производна форма на саможертвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. саможертвал — мин. деят. св. прич. м. р.

саможертвал е производна форма на саможертвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. саможертвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

саможертвал е производна форма на саможертвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).