самодоказва

Речник на българския език

1. самодоказва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самодоказва е производна форма на самодоказвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самодоказва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самодоказва е производна форма на самодоказвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самодоказва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самодоказва е производна форма на самодоказвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).