самодисциплинирало си

Речник на българския език

1. самодисциплинирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самодисциплинирало си е производна форма на самодисциплинирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самодисциплинирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самодисциплинирало си е производна форма на самодисциплинирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самодисциплинирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самодисциплинирало си е производна форма на самодисциплинирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).