самодисциплинирало е

Речник на българския език

1. самодисциплинирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самодисциплинирало е е производна форма на самодисциплинирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самодисциплинирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самодисциплинирало е е производна форма на самодисциплинирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самодисциплинирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самодисциплинирало е е производна форма на самодисциплинирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).