самодисциплинирало

Речник на българския език

1. самодисциплинирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самодисциплинирало е производна форма на самодисциплинирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самодисциплинирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самодисциплинирало е производна форма на самодисциплинирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самодисциплинирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самодисциплинирало е производна форма на самодисциплинирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самодисциплинирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самодисциплинирало е производна форма на самодисциплинирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).