самодисциплинирали

Речник на българския език

1. самодисциплинирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самодисциплинирали е производна форма на самодисциплинирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самодисциплинирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самодисциплинирали е производна форма на самодисциплинирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самодисциплинирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самодисциплинирали е производна форма на самодисциплинирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самодисциплинирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самодисциплинирали е производна форма на самодисциплинирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).