самодисциплинира

Речник на българския език

1. самодисциплинира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самодисциплинира е производна форма на самодисциплинирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самодисциплинира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самодисциплинира е производна форма на самодисциплинирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самодисциплинира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самодисциплинира е производна форма на самодисциплинирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).