самогъделичкало

Речник на българския език

1. самогъделичкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самогъделичкало е производна форма на самогъделичкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самогъделичкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самогъделичкало е производна форма на самогъделичкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самогъделичкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самогъделичкало е производна форма на самогъделичкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самогъделичкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самогъделичкало е производна форма на самогъделичкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).