самогъделичкал

Речник на българския език

1. самогъделичкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самогъделичкал е производна форма на самогъделичкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самогъделичкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самогъделичкал е производна форма на самогъделичкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самогъделичкал — мин. деят. св. прич. м. р.

самогъделичкал е производна форма на самогъделичкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самогъделичкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самогъделичкал е производна форма на самогъделичкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).