самовъзпроизвело

Речник на българския език

1. самовъзпроизвело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпроизвело е производна форма на самовъзпроизведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзпроизвело — мин. деят. св. прич. ср. р.

самовъзпроизвело е производна форма на самовъзпроизведа (мин. деят. св. прич. ср. р.).