самовъзпроизвеждал си

Речник на българския език

1. самовъзпроизвеждал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзпроизвеждал си е производна форма на самовъзпроизвеждам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзпроизвеждал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзпроизвеждал си е производна форма на самовъзпроизвеждам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзпроизвеждал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзпроизвеждал си е производна форма на самовъзпроизвеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).