самовъзпроизвеждал е

Речник на българския език

1. самовъзпроизвеждал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзпроизвеждал е е производна форма на самовъзпроизвеждам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзпроизвеждал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзпроизвеждал е е производна форма на самовъзпроизвеждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзпроизвеждал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзпроизвеждал е е производна форма на самовъзпроизвеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).