самовъзпроизвеждал

Речник на българския език

1. самовъзпроизвеждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзпроизвеждал е производна форма на самовъзпроизвеждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзпроизвеждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзпроизвеждал е производна форма на самовъзпроизвеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзпроизвеждал — мин. деят. св. прич. м. р.

самовъзпроизвеждал е производна форма на самовъзпроизвеждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самовъзпроизвеждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самовъзпроизвеждал е производна форма на самовъзпроизвеждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).