самовъзпламенявал си

Речник на българския език

1. самовъзпламенявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзпламенявал си е производна форма на самовъзпламенявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзпламенявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзпламенявал си е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзпламенявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзпламенявал си е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).