самовъзпиташе

Речник на българския език

1. самовъзпиташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самовъзпиташе е производна форма на самовъзпитам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самовъзпиташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самовъзпиташе е производна форма на самовъзпитам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).