самовъзпитахте

Речник на българския език

1. самовъзпитахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

самовъзпитахте е производна форма на самовъзпитам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. самовъзпитахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

самовъзпитахте е производна форма на самовъзпитам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).