самовъзпитахме

Речник на българския език

1. самовъзпитахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

самовъзпитахме е производна форма на самовъзпитам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. самовъзпитахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

самовъзпитахме е производна форма на самовъзпитам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).