самовъзпитаха

Речник на българския език

1. самовъзпитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзпитаха е производна форма на самовъзпитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовъзпитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзпитаха е производна форма на самовъзпитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).