самовъзпитах

Речник на българския език

1. самовъзпитах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самовъзпитах е производна форма на самовъзпитам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самовъзпитах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самовъзпитах е производна форма на самовъзпитам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).