самовъзпитало съм

Речник на българския език

1. самовъзпитало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпитало съм е производна форма на самовъзпитам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзпитало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпитало съм е производна форма на самовъзпитам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовъзпитало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпитало съм е производна форма на самовъзпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).