самовъзпитало си

Речник на българския език

1. самовъзпитало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпитало си е производна форма на самовъзпитам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзпитало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпитало си е производна форма на самовъзпитам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовъзпитало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпитало си е производна форма на самовъзпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).