самовъзпитало

Речник на българския език

1. самовъзпитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпитало е производна форма на самовъзпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзпитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпитало е производна форма на самовъзпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовъзпитало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самовъзпитало е производна форма на самовъзпитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самовъзпитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самовъзпитало е производна форма на самовъзпитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).