самовъзпитали са

Речник на българския език

1. самовъзпитали са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

самовъзпитали са е производна форма на самовъзпитам (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовъзпитали са — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзпитали са е производна форма на самовъзпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самовъзпитали са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзпитали са е производна форма на самовъзпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).