самовъзпитали

Речник на българския език

1. самовъзпитали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзпитали е производна форма на самовъзпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовъзпитали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзпитали е производна форма на самовъзпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самовъзпитали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самовъзпитали е производна форма на самовъзпитам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самовъзпитали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самовъзпитали е производна форма на самовъзпитам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).