самовъзпитала

Речник на българския език

1. самовъзпитала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзпитала е производна форма на самовъзпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовъзпитала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзпитала е производна форма на самовъзпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самовъзпитала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самовъзпитала е производна форма на самовъзпитам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самовъзпитала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самовъзпитала е производна форма на самовъзпитам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).