самовъзпитавах

Речник на българския език

1. самовъзпитавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самовъзпитавах е производна форма на самовъзпитавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самовъзпитавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самовъзпитавах е производна форма на самовъзпитавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).