самовъзпитавал съм

Речник на българския език

1. самовъзпитавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовъзпитавал съм е производна форма на самовъзпитавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзпитавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовъзпитавал съм е производна форма на самовъзпитавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзпитавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовъзпитавал съм е производна форма на самовъзпитавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).