самовъзпитавал си

Речник на българския език

1. самовъзпитавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзпитавал си е производна форма на самовъзпитавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзпитавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзпитавал си е производна форма на самовъзпитавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзпитавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзпитавал си е производна форма на самовъзпитавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).