самовъзпитавал е

Речник на българския език

1. самовъзпитавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзпитавал е е производна форма на самовъзпитавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзпитавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзпитавал е е производна форма на самовъзпитавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзпитавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзпитавал е е производна форма на самовъзпитавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).