самовъзпитавало си

Речник на българския език

1. самовъзпитавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпитавало си е производна форма на самовъзпитавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзпитавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпитавало си е производна форма на самовъзпитавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовъзпитавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпитавало си е производна форма на самовъзпитавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).