самовъзпитавало

Речник на българския език

1. самовъзпитавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпитавало е производна форма на самовъзпитавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзпитавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзпитавало е производна форма на самовъзпитавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовъзпитавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самовъзпитавало е производна форма на самовъзпитавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самовъзпитавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самовъзпитавало е производна форма на самовъзпитавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).