самовъзпитавали

Речник на българския език

1. самовъзпитавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзпитавали е производна форма на самовъзпитавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовъзпитавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самовъзпитавали е производна форма на самовъзпитавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самовъзпитавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самовъзпитавали е производна форма на самовъзпитавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самовъзпитавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самовъзпитавали е производна форма на самовъзпитавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).