самовъзпитавала

Речник на българския език

1. самовъзпитавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзпитавала е производна форма на самовъзпитавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовъзпитавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзпитавала е производна форма на самовъзпитавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самовъзпитавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самовъзпитавала е производна форма на самовъзпитавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самовъзпитавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самовъзпитавала е производна форма на самовъзпитавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).