самовъзпитавал

Речник на българския език

1. самовъзпитавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзпитавал е производна форма на самовъзпитавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзпитавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзпитавал е производна форма на самовъзпитавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзпитавал — мин. деят. св. прич. м. р.

самовъзпитавал е производна форма на самовъзпитавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самовъзпитавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самовъзпитавал е производна форма на самовъзпитавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).