самовъзпитава

Речник на българския език

1. самовъзпитава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самовъзпитава е производна форма на самовъзпитавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самовъзпитава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самовъзпитава е производна форма на самовъзпитавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самовъзпитава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самовъзпитава е производна форма на самовъзпитавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).