самовъзвеличил е

Речник на българския език

1. самовъзвеличил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзвеличил е е производна форма на самовъзвелича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзвеличил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзвеличил е е производна форма на самовъзвелича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).