самовъзвеличило съм

Речник на българския език

1. самовъзвеличило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовъзвеличило съм е производна форма на самовъзвелича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзвеличило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовъзвеличило съм е производна форма на самовъзвелича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).