самовъзвеличило си

Речник на българския език

1. самовъзвеличило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзвеличило си е производна форма на самовъзвелича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзвеличило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзвеличило си е производна форма на самовъзвелича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).