самовъзвеличило е

Речник на българския език

1. самовъзвеличило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзвеличило е е производна форма на самовъзвелича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзвеличило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзвеличило е е производна форма на самовъзвелича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).