самовъзвеличило

Речник на българския език

1. самовъзвеличило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзвеличило е производна форма на самовъзвелича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзвеличило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самовъзвеличило е производна форма на самовъзвелича (мин. деят. св. прич. ср. р.).